Размножаване

Със семена

 При семенното размножаване събирането на семената става от добре узрели плодове по следния начин - за една седмица плодовете се оставят при температура около 10ºС с цел да омекнат. След това се стриват с дребен пясък на каша и се промиват над сита с вода. Семената са много дребни (в 1г има около 9000). За засаждане се използва смес от торф и горска пръст в съотношение 1:1. Семената се засяват в сандъчета и се покриват с пресят фин пясък. Сандъците се похлупват със стъклена плоча с отвор за проветряване и се оставят в оранжерия с температура около 20-25ºС. Поддържа се постоянна въздушна влажност. След около два месеца семената покълват и стъклата се свалят.

През пролетта семеначетата се поставят в сандъци, заредени с торф и горска пръст. На следващата година получените по този начин растения се засаждат на постоянно място. Израсналите растения от семената не приличат на изходните форми нито по хабитус на храста, нито по отношение на големината, цвета, вкуса и времето на зреене на плодовете. Този метод на размножаване се използва само за целите на селекцията, за създаване на нови сортове и не се препоръчва за отглеждане в дворните и вилните места.

Вегетативни начини

Културната боровинка се размножава най-добре със зрели и зелени резници.Това е най-важният и най-широко разпространен метод в практиката. При него се запазват всички биологични и стопански особености и качества на дадения сорт.

Със зрели резници. Избират се здрави, едногодишни, добре узрели клончета с дължина от 30 до 80 см и дебелина колкото обикновен молив. Те се събират през периода на покоя, от късна есен до началото на пролетта. Най- добрият начин е събирането им да стане през март до началото на април. За резник се избира тази част на клонката, която има само листни пъпки, но ако материалът е недостатъчен, тогава се допускат части и с плодни пъпки. Когато резниците са събирани през зимата, те се съхраняват при температура от 0 до 5ºС във влажен торф. Резниците се поставят под наклон в субстрата и се покриват с него около 10-15 см. За тях се полагат системни грижи за предпазване от изсъхване или загниване.

Вкореняват се в подготвени лехи

През пролетта резниците се нарязват с дължина 12-15 см. Долният отрез се прави точно под пъпка, а горният - над пъпка. Вкореняват се в предварително подготвени лехи от смес от торф и пясък в съотношение 1:1. На дъното на лехата се поставя дренаж от чакъл и едър пясък или пък тя се издига на височина 12-15 см над нивото на земната повърхност, като се подпира с дървени рамки.

Резниците се нареждат в субстрата гъсто, на разстояние 5-6 см един от друг, и на всеки от тях се оставят по две пъпки над повърхността, а на 4-5 пъпки са заровени в субстрата. В някои страни резниците за вкореняване се нареждат под наклон, а в други страни се препоръчва да се набождат прави, за да не се получат изкривени растения. За да се вкоренят успешно резниците, са необходими специални условия и грижи. Така например е задължително да се дъждуват растенията с помощта на специална мъглообразуваща инсталация. Тя разпръсква водата под формата на мъгла и по този начин улеснява процеса на вкореняване.

Може да се гледат и в закрити помещения

Вкореняване на зрели резници се прави и в закрити помещения - парници, пластмасови тунели или оранжерии. За целта се използват лехи, запълнени с около 15 см от субстрата. Добри комбинации са: пясък, торф, дървени стърготини и горска почва. Температурата и влагата се регулират според сезона. Обикновено през април времето е достатъчно топло и позволява резниците да се отглеждат без осигурено отопление. При настъпване на застудяване се използва парно или електрическо отопление.

В някои страни на Западна Европа вкореняването на зрели резници се прави на открито в сандъци, заредени с торф и промит речен пясък. Преди зареждане на сандъците торфът се навлажнява с вода. Сандъците се зареждат в началото на април, преди да набъбнат пъпките, за да не се оронват. Резниците се засаждат в редове на разстояние 3-5 см, а между редовете на разстояние 5-10 см. Над сандъците, които имат дължина 1 м и са поставени на колчета, се монтират дюзи за разпръскване на водата при слънчево време или при ниска атмосферна влажност. По този начин се получават 80% вкоренени растения. Вкореняването завършва до месец юни и се познава лесно по втората вълна на растеж на покаралите леторастчета.

Вкоренените резници отиват в питомник

Вкоренените резници се засаждат в питомник на разстояние 40 см между редовете, а в по-редки случай на постоянно място. Времето за засаждане е след като настъпи листопадът, когато резниците са узрели и са добре запасени с хранителни вещества. При системни грижи от поставените за довкореняване резници се получават до 90% стандартни и добре вкоренени резници.

Със зрели резници успешно се размножават сортовете Ковил, Ърли блу, Херберт, Бъркли, Блюрей и Джърси.

Със зелените резници се размножават сортовете получени от вида "Заешко око". Размножаването със зелени резници изисква по-големи грижи, по-интензивна работа и остъклени помещения. В тях температурата, влагата и осветлението могат да се регулират съобразно нуждите на растенията.

При този начин на размножаване резниците се приготвят през лятото. Силният пролетен растеж на културната боровинка приключва от края на юни до средата на юли. След този период покарва втори филиз от странични зачатъци. Най-подходящият момент за събиране на зелени резници е след показване на втория филиз. Дължината им е 10-15 см. Приготвянето на зеления резник изисква да се отстранят най-долните 3-4 листа, за да може резниците да се забучат в почвения субстрат почти до половината от дължината им. Те трябва да се третират с растежни регулатори, за да се ускори коренообразуването. Резниците се засаждат и отглеждат върху стелажи или в сандъчета, където се поддържа температура около 20ºС и атмосферна влажност 100%. Влажността на въздуха се поддържа най-добре чрез изкуствена мъгла, която се създава от "мъст" инсталация. Като субстрат за вкореняване се използва смес от пясък и торф, пясък и стърготини или торф и стърготини в равни части. Прякото действие на слънчевите лъчи се избягва посредством засенчване на оранжериите с рогозки. Когато е необходимо, температурата се поддържа с помощта на електрическа инсталация, поставена под стелажите. Проветряването се извършва със специален режим и много внимателно. Полагат се много грижи, за да се създаде един постоянен микроклимат по отношение на осветлението, температурата, влажността на въздуха и почвата.

През октомври младоците са готови да презимуват

Резниците образуват калус в продължение на няколко седмици. Появата на корени и филизи започва от средата на август до началото на септември. В края на септември и началото на октомври резниците са вече добре вкоренени. Преди да се зазимят, те се закаляват. За целта в продължение на 10-15 дни всеки ден оранжерията се проветрява за известно време, докато най-сетне се остави напълно отворена. Заслонът на растенията остава още няколко дни. Постепенно растенията се откриват и за обикновената дневна светлина. Полива се умерено, ако е необходимо. По този начин растенията са подготвени достатъчно за зимата.

През пролетта на следващата година растенията от стелажите и сандъците се преместват в питомник. В питомника те се засаждат при междуредови разстояния 40-45 см, а вътре в реда на 15 - 25 см.

  Може и чрез загърляне
През зимата надземната част на майчиното растение се изрязва ниско до земята. Изрязаните храсти се затрупват с купчина от торф, смесен с пясък, а от надземната част се приготвят резници. През пролетта и лятото от главния корен израстват издънки, които образуват свои корени. Късно през есента те могат да се отделят от майчиното растение.

По-добре би било това да стане през пролетта. Препоръчва се отделените растения да бъдат отгледани за един вегетационен период в сандъци, където по-добре могат да се спазят и контролират необходимите условия. Ако за тях се положат добри грижи, растенията стават силни и се вкореняват бързо при засаждане на постоянно място през пролетта. По този начин лесно се размножава сортът Пионер, при които не са получени добри резултати при размножаване с резници. За загърляне могат да се използват и по-слаби главини.

От отводи или чрез разделяне

Чрез отводи има значение при сортовете, които трудно се размножават с резници. След цъфтежа силните филизи, които в долните си части започват да се вдървесиняват, но все още имат листа, се отвеждат и покриват с 10 - 15 см рохка пръст. Вкоренените растения се доотглеждат или се засаждат направо на постоянно място.

Разделянето на храсти е друг начин, при който храстите се изваждат и се разделят на части така, че всяка част да получи достатъчно корени, които биха осигурили по-нататъшното изхранване на отделеното растение.По този начин Ковил е размножил своите първи селекционирани растения. От силен майчин храст той е получил до 30 нови растения, а като използвал и надземната част за резници - до 600 вегетативни части за размножаване.

Става и чрез облагородяване

Прилага се, когато се отнася за размножаване на някои ценен сорт, за да се получат колкото е възможно по-бързо повече растения. Прави се по известния Т- образен начин на спяща пъпка през август, а е възможно и използването на копулацията.

Отглеждане

Броколито е разновидност на цветното зеле (карфиол)
То е невзискателно към топлината, но при температура по-висока от 25°С и по-ниска от 10°С, ниска въздушна влажност и почвено засушаване рязко понижава добива и качеството на главите си. Оптимални температури за растежа и развитието са от 16°С до 24°С.
Растенията издържат до -7°С.
Главите са чувствителни към горещините - прорастват и започват да цъфтят. В условията на дългия летен ден главите, особено на някои сортове, също цъфтят, което компрометира отглеждането на културата.
Главите на броколито са с отлични хранителни и вкусови качества, според някои - по-добри от тези на цветното зеле.
Към почвената и въздушната влажност е по-невзискателно от цветното зеле, но се отглежда само при редовно напояване.
Към почвата има по-малки изисквания в сравнение с цветното зеле. За да се произведат обаче качествени глави, значението на почвата и хранителния режим не бива да се подценяват. Тори се и се подхранва както цветното зеле. Ефективно е торенето с оборски тор и с азотни торове на фона на фосфорното и калиево торене. Реагира много добре на подхранване с размит в поливната вода оборски тор (1:10).
За предпочитане е броколито да се отглежда като втора, лятно-есенна култура.
Добри предшественици са краставици, тикви, кореноплоди, лук, бобови, ранни картофи и др.
На едно и също място и след други зелеви не трябва да се връща по-рано от 4 години.
 

Размножаване

Баклата е едно от най-студоустойчивите зеленчукови растения. Издържа без повреди до минус 4ºС. У нас в южните райони се засява късно през есента и презимува успешно. Понася сравнително добре и високи температури. Взискателна е към светлината. Изискванията й към влагата са големи, особено в началните периоди на развитие.

Обработката на почвата за отглеждане на баклата започва от есента. Преди дълбоката оран се разхвърлят 6-8 кг/дка, а. в. фосфорен тор. Площта се изорава на 25-30 см. Азотът в доза 3-4 кг/дка се внася с предсеитбената обработка. При засяването повърхността на почвата трябва да се изравни много добре, за да улесни прибирането на реколтата.

Размножаване

Бамята е южно, топлолюбиво растение. За да поникнат семената е необходима минимална въздушна температура от около 20 градуса. Затова тя се засява най-късно от всички, отглеждани в нашите градини зеленчукови култури - обикновено в края на май - началото на юни, когато започне цъфтежът на акацията.