Отглеждане

Най-подходяща подложка за бадема са семеначетата, получени от костилките на дивия бадем. Когато има възможност за отглеждане на бадем на поливни площи, подходяща подложка е прасковата, а за по-тежки и преовлажнени почви - джанката.

Разстоянията на засаждане на бадемите са 4-6 м в реда и 5-7 м в междуредията в зависимост от почвените условия и от растежните особености на сорта и на подложката. Корените се формират най-често като свободно растящи, близки до подобрената етажна или до чашовидната. Височината на стъблото трябва да бъде 80-100 см при изправено растящите сортове бадеми и до 110-130 см при сортовете с полунаведени или с наведени клони, за да се улесни механизираната беритба на плодовете в големите по площ насаждения. През първите 3-4 години се извършват минимални резитби на бадема, а основното оформяне на короната се провежда към 4-тата - 5-ата година. Периодичните резитби на бадема за подмладяване на плододаващата дървесина и за просветляване на короните дават много добри резултати.

Почвената повърхност в бадемовите насаждения е най-добре да се поддържа по системата на черната угар, като се има предвид отглеждането при неполивни условия. Той понася и зачимяване, което по необходимост се налага при отглеждане на бадеми на по-наклонени терени. В тези случаи обаче тревата трябва редовно да се коси и тревната маса да се разхвърля по цялата площ.

Торенето на бадема е едно от основните мероприятия за подобряване на растежа и за повишаване на добивите, като се имат предвид сравнително по-бедните почви, на които се засажда бадемът. Особено голяма е нуждата от азот и калий. Азотното подхранване трябва да се извършва по-рано през пролетта, поради по-ранното настъпване на вегетацията при този овощен вид.

Бадемът (Prunus dulcis) е слабо разпространен овощен вид, както в световен мащаб, така и у нас. Бадемът се отглежда най-много в средиземноморските страни. По-компактни бадемови насаждения в нашата страна са създадени в Черноморския район и в Източните Родопи. Единични дървета има на много места, но плододаването им е нередовно поради ранният им цъфтеж и чувствителността им към много болести.

Ядките на бадема са много богати със сухо вещество, от което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. В ядките на бадема се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за консумация ядките на бадема се използват за преработка в много направления. За разлика от ореха ядките на бадема може да се съхраняват много по-продължително, без да се разграждат мазнините.

Бадемовите дървета имат доста буен растеж в млада възраст. По-късно растежът затихва и височината на короната достига 6-7 м. Началното плододаване настъпва към 3-тата - 4-тата година, а пълното - към 6-ата - 7-ата. При благоприятни условия плододаването продължава 35-40 години, но дълголетието може да бъде много по-голямо. През периода на пълното плододаване на бадемите добивът е средно около 120 кг плодове от декар.

Поливане

У нас само може да се мечтае за напояване на бадема, но той реагира положително на достатъчна почвена влажност, т.е. на напояване. В Калифорния - водещ район в света по производство на бадемови ядки, напояването на бадемите е един от основните елементи на отглеждането на бадеми. Това в известна степен напояването на бадема променя неблагоприятно букета от вкусови качества, но повишеният обем на продукцията компенсира малките качествени промени във вкуса. Трябва да се отбележи, че е създадено погрешно мнение за много високата сухоустойчивост на бадема. Всъщност, масовото окапване на листата при тежки летни засушавания е биологично приспособление за „самосъхранение”, но то има отрицателно влияние върху обема и качеството на плододобива през следващата вегетация. Бадемът се числи към групата сухоустойчиви растения предимно благодарение на мощната, дълбока и широко разпространена (в радиус 5-6 пъти по-голям от проекцията на короната) коренова система - тя „успява” да намери влага в по-дълбоките хоризонти на почвата. Затова, например, в агроправилата на бадемопроизводството в Тунис и Мароко е възприето необичайно разредено засаждане на дърветата - 1 до 3 на декар. Така се избягва много силната конкуренция за оскъдните водни запаси в подчертано сухите терени.

Като пряко средство за пестене на водните запаси е редовната почвообработка, за да се унищожават конкурентните ползватели - плевелите. Доминира съвременната склонност за радикална борба с плевелите чрез хербициди, но трябва да се знае, че те са нежелателни за бадема, тъй като ядките акумулират остатъчни вредни вещества, вкл. твърде неприятната миризма на някои хербициди.

Отглеждане

Чувствителността на бодливото грозде към ниските температури на въздуха през зимата налагат да се избират месторастения, защитени от силните ветрове, но проветриви, в които не се задържа продължително време студен въздух.

Растенията се отглеждат на постоянно място не повече от 12-15 години. Добивът от един храст е от 6 до 8 кг годишно. Плодовете се берат на два пъти, като за консумация в прясно състояние се берат, когато достигнат характерното за сорта оцветяване, а за преработка -сравнително узрели, но не и презрели.

От болестите по-голямо икономическо значение имат американската брашнеста мана и антракозата. Американската брашнеста мана е гъбна болест, която напада младите листа и леторасти, по които се образува брашнест налеп. Болните леторасли остават недоразвити и тънки, а листата им са дребни и деформирани като впоследствие изсъхват и окапват. Пораженията върху издънките се отразяват негативно и върху добива.

Антракозата и също гъбна болест, която напада надземните части на растението, като най-уязвими са листата. По тях се появяват дребни, до 1 -2 мм тъмнокафяви до черни петна. При разрастване те се съединяват и образуват големи прошарвания. По дръжките петната са продълговати.

От неприятелите по-голяма опасност представляват листните въшки и педомерките.

Поливане

Бодливото грозде е по-малко влаголюбиво от касиса, може да вирее и на по-плитки и бедни почви. Бодливото грозде не понася излишна почвена влага, поради което не бива да се засажда на места с близки подпочвени води. Те да са най-малко на 70-80 см от почвената повърхност.