Отглеждане

Не е правилно да се смята, че са лесни за отглеждане.
Разбира се, те биха могли да процъфтят в едно неотоплено от дни помещения, но ще страдат във всеки дом с горещ и сух въздух. Затова е необходимо редовното пръскане на листата, особено когато радиаторите работят непрекъснато през зимата. В противен случай листата на бръшляна скоро ще покафенеят.

Температура: Хладно, но не студено помещение.Идеалната стая не трябва да се отоплява през зимата.Температура през нощта над 15 градуса може да създаде проблеми за растението.

Светлина: През зимата има нужда от повече светлина. Избягвайте директната слънчева светлина през лятото.

Поливане

През лятото поливайте редовно, така че почвата да е непрекъснато влажна, а през зимата поливайте оскъдно, но внимавайте почвата да не изсъхва.

Отглеждане

Лилиумите виреят най-добре на слънчево място. Те спокойно могат да растат както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само на закрито помещение, като се изключи зимната градина, не могат да виреят. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.
Торенето е два пъти годишно - през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 г. обаче трябва да се преместят на ново място. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се слага добре угнил тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки.

Размножаване

Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или наесен - през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Добре е и да прибавите чернозем, примесен с листа. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.

Отглеждане

Най-широко разпространената бегония. Може да се срещне като восъчна (wax) бегония, поради лъставия вид на листата. Този вид бегония е целогодишно цъфтащ. Може да се отглежда като едногодишна в паркове във фигурални цветни композиции. В по-топлите места презимува и се развива като храстовидна форма. Отглежда се и като стайно растение, но трябва да се подрязва, понеже израства силно а стъблата и са крехки.
Въпреки, че е по - известна като градинско растение, восъчната бегония расте добре и в домашни условия. Това е лесно за отглeждане многогодишно растение, което цъфти в червено, розово и бяло.
Достига в диаметър от 15 до 30 см.

Бегониите произхождат от тропичните и субтропични райони на Америка, Африка и Азия. Заради ефектните си цветове и листа отдавна са култивирани и се отглеждат и в други региони. Те не са любители на студовете и в умерения климат се отглеждат като едногодишни растения в градината или като стайни растения.Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани.

Групират се според типа корени — например бегониите, чиито корени са грудки, се наричат Б. тубероза (тубер - грудка). Общото за тях е, че цветовете на всички са или мъжки, или женски и най-често растат на гроздове, с воднисто-месести листа и най-често с несиметрични сърцевидни листа. Заради изумителното разнообразие на цветовете най-популярни сред туберозите са хибридите на Б. туберхибрида (B. tuberhybrida). 
 У нас това е един от най-предпочитаните видове. Цветовете й са два типа: женски само с плодник и мъжки само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама. Като всички бегонии и тя е топлолюбива и се нуждае от влажен въздух. През есента, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането и оставете стъблото да изсъхне. После го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно, където обаче температурата не пада под нулата. През март извадете грудката, пресадете я в нова пръст, полейте я и я внесете на топло. Когато се покажат новите стъбълца, може да извадите грудката и да я разделите на части така, че всяка част да има поне едно стъбло и ще получите няколко млади растения.

Втора по популярност е бегония луцерна (B. Corallina de Lucerna), която често надвишава 1 м височина. Листата й са несиметрично сърцевидни, светлозелени, а горната им част е напръскана със светлозелени петънца. Ако се отглежда на добре осветено място, долната им част става копалово червена, откъдето и наименованието на вида. Цветовете й са най-често розови, събрани на големи увиснали гроздове. Размтожава се чрез вкореняване на резници през лятото. През зимата част от листата за съжаление окапват, затова е по-добре да не й даваме да расте прекалено висока, за да не се оголват клоните й. Затова щом достигне желаната височина, прищипнете връхчето на новата листна пъпка. Обича силна светлина и добро поливане, което през зимата естествено се намалява.

 Повечето бегонии обаче се отглеждат заради красотата на техните листа и тук първенец е царската бегония (B. rex). Хибридите са толкова много, че е невъзможно да се изброят. Листата са едри, яркообагрени и през лятото бързо нарастват. Затова тогава почвата се поддържа добре навлажнена, около самата бегония се пръска, за да се увлажни и въздухът, подхранва се на 2-3 седмици. Презимува в топли помещения.Особено през зимата трябва да се внимава да не се мокрят листата, за да не загният. Лесно се размножава с листни резници или разделяне на коренището напролет. 

 Много популярната стайна бегония слонско (слоново) ухо (B. burchellii) е с толкова късо стебло, че то почти не се вижда, особено при младите растения. То е месесто и завито над повърхността на пръстта. Листата са разположени отгоре гъсто - горната им част е зелена и лъскава, а отдолу са червени.

   За по-ограничени пространства е много подходяща тигровата бегония (B. bowerii и нейният хибрид B. tiger), защото е с много по-дребни листа от царската бегония.
На голяма популярност се радват вечноцъфтящите (B.semperflorens), наричани още восъчни бегонии, с множество компактно растящи клончета, с почти кръгли зелени или червеникави листа, покрити като с восъчен налеп. Те цъфтят целогодишно и са много подходящи за балконите и градините през лятото. Тъй като тези бегонии са сукулентни растения, преди да се полеят отново, почвата трябва да е изсъхнала. За да се отглеждат като вечноцъфтящи, им е необходима светлина и през зимата, а през лятото издържат и на най-силното слънце.

 Видът грацилис (B. gracilis) се нарича у нас бонка или черешки. Има много сортове, но общото е красивата форма на стъблото и продължителния обилен цъфтеж. За разлика от другите бегонии обича пълно слънчево огряване. Най-красиви са младите растения, но ако се прекършат стъблата на старите рано през пролетта, ще избият много нови разклонения. Ако решите да използвате тази бегония като многогодишно растение, дръжте я през зимата в не много топло помещение при добро осветление и не толкова обилно поливане. Тогава гя ще продължи да цъфти, макар и не толкова буйно като през лятото.
Напоследък особена популярност придобиват и бегониите, подходящи за висящи кошници. Те са грудкови бегонии, които също цъфтят обилно. Един от по-разпространените видове е бегония пендула (B. pendula).

Поливане

Полива се с вода с температура на тялото и бедна на варовик.
Винаги трябва да е влажна, но понася и съвсем сухи корени.
При излишна на влажност загниват.
Не бива да се пулверизира, защото по листата и се появяват грозни петна.

Отглеждане

Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 - 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове.
Това е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.
Отглеждат се хибридните сортове заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове. По-разпространени са сортовете:
Pax - рано цъфтяща с бели цветове
Niobe - късно цъфтяща с бели цветове
Madame Mestagh - рано цъфтяща с розови цветове
Hollandia - средно рано цъфтяща с едри розови цветове
Vervaeneana rubra - средно рано цъфтяща с едри червени цветове
Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.

Поливане

Полива се с престояла питейна вода, за да се отдели част от хлора, а варта се утаява на дъното на съда за поливане.
Цветето се полива през ден и се оросява един път в денонощието, а в горещите дни – два пъти.
Азалията страда от засушаване, но обилната влага и вреди.
Всеки ден цветето и листата му се пръскат с вода от пулверизатор, но само докато има пъпки.
Цъфналите вече цветове образуват петна от влага.