Алое
Целогодишно умерено поливане
Поради това, че алоето съдържа 95% вода, то е изключително топлолюбиво и неустойчиво на студ. Почвата трябва да бъде умерено наторена и силно дренирана. През лятото трябва да се полива умерено. . През зимата се съхранява на светло и прохладно място и се полива крайно умерено колкото да не засъхнат корените му.
за растението
Отглеждане
Всички представители на рода алое препочитат ярка пряка слънчева светлина, без засенчване. Оптималното разположение на растението е южно изложение. Ако през зимния период сме отглеждали алоето в помещение при слабо осветление, трябва постепенно да се аклиматизира към пряката слънчева светлина при изнасянето му на открито. Оптимални зимни температури са 12- 14°C, при по-ниски температури поливането се намалява до минимум или се спира. Ако зимните температури са по-високи и няма отчетлив период на покой, алоето продължава да расте, тогава не се преустановява поливането. При недостатъчна осветеност и висока влажност растението залинява, може да загние стеблото и алоето да загине.
През вегетативния период се полива обилно, като се остави да засъхне повърхностния слой между две поливания. През есенно-зимния период в розетката на алоето не бива да попада вода, защото може да доведе до загниване на стеблото и кореновата шийка. Особено податливи са Aloe aristata, Aloe vera, Aloe longistyla.
Представителите на рода алое, отглеждани като стайни растения, достигат до цъфтеж изключително рядко, въпреки че в оранжерийни условия както и в естествените си хабитати цъфтят ежегодно. Този факт се обяснява с това, че в домашни условия е трудно да се достигне баланса между необходимата темпераура от 12-14°C и добро осветяване, поради което растенията не изпадат в период на покой.
От април до септември един път месечно се подхранват с минерален тор за сукулентни растения в нормална концентрация.
Пресажда се при необходимост, когато корените изпълнят съда, в който е засадено алоето.
Алоето е многогодишно растение разпространено предимно в Южна Африка. Представлява широк клас ниски храстовидни дръвчета. Листата им са назъбени или покрити с малки шипчета, сочни, със сивкаво метален оттенък. От основата на листата излизат малки стъбълца, покрити с цилиндрични, силно оцветени цветчета. Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу. Старите екземпляри цъфтят напролет, като цветовете варират от тъмно червено през оранжево и розово до светло жълто.
Поради това, че алоето съдържа 95% вода, то е изключително топлолюбиво и неустойчиво на студ. Алоето е силно светлолюбиво растение. Почвата трябва да бъде умерено наторена и силно дренирана. През лятото трябва да се полива умерено. От пролетта до късна есен може да се държи навън - в градината или на балкона. През зимата се съхранява на светло и прохладно място и се полива крайно умерено колкото да не засъхнат корените му. По време на интензивния растеж може да се тори със слаб разтвор на минерални торове, но не по-често от 1 път на 10 дни.
Алоето е градинско цвете, но някои екземпляри са саксиини и подходящи за стайно отглеждане. Ако алоето е на открито, то трябва да бъде посадено на слънчево място или на прошарена сянка. В стайна обстановка трябва да се държи в близост до източник на топлина и близо до прозорец, за да се набави нужното количество слънчева светлина.
Поливане
Целогодишно умерено поливане.
Размножаване
Размножава се чрез семена и чрез връхни резници. Алоето се размножава от страничните и горни филизи, които, след като се отрежат се оставят да засъхне на открито 2-3 седмици. Резницата се засажда в глинена почва, смесена с едрозърнест пясък и се оставят на светлина в топло помещение. Първите две седмици не се поливат. След появата на корени се поливат внимателно. Като мине известно време и растението придобие здрав вид се пресажда в невисока саксия с пръст и пясък. За да не загният корените му, е необходим хубав дренаж.