В полското сеитбообръщение грахът сe редува със зимните житни култури. След прибирането им до сеитбата на граха има достатъчно време за подготовката на почвата. Може да се отглежда грах и след други култури. Основното изискване на граха към почвата е да не бъде заплевелена. Опасни плевели за граха са дивият мак и паламидата, които се развиват бързо и го потискат.
Грахът е отличен предшественик за всички култури, тъй като се, прибира рано и оставя почвата обогатена с азот. Особено подходящ е за уплътнени сеитбообръщения при поливни условия за производство на фураж. Може да се засява в смес с овес и слънчоглед като втора култура. Напоследък заема все по-големи площи като предкултура в смес със зимни житни култури.
Грахът се напада от много неприятели, поради което трябва да се засява на едно и също поле през 5-6 години. По корените му се развива граховата нематода, която унищожава грудките и влошава усвояването на въздушния азот. Това явление е известно като "уморяване" на почвата.
за растението
След сеитбата на зимния и пролетния грах няма условия за образуване на почвена кора, а когато грахът се отглежда като втора култура, посевите се дъждуват и се налага специална обработка. Поникналите плевели се унищожават с ротационна брана, като обработката може да се повтори и след поникване и вкореняване на растенията. Бранува се през горещите часове на деня при намален тургор на граховите растения.
Срещу плевелите се използуват ефикасни химични препарати. Икономически важна болест по граха е аскохитозата. Борбата срещу нея се води, чрез обеззаразяване на семената.
Грахът се напада от много неприятели, но най-опасен е граховият зърнояд. Той се размножава много бързо в райони с топъл климат и малко валежи.
Грахът е влаголюбива култура, но като първа култура рядко се напоява, а като втора се дъждува няколко пъти.
