Отглеждане

Най-подходяща подложка за бадема са семеначетата, получени от костилките на дивия бадем. Когато има възможност за отглеждане на бадем на поливни площи, подходяща подложка е прасковата, а за по-тежки и преовлажнени почви - джанката.

Разстоянията на засаждане на бадемите са 4-6 м в реда и 5-7 м в междуредията в зависимост от почвените условия и от растежните особености на сорта и на подложката. Корените се формират най-често като свободно растящи, близки до подобрената етажна или до чашовидната. Височината на стъблото трябва да бъде 80-100 см при изправено растящите сортове бадеми и до 110-130 см при сортовете с полунаведени или с наведени клони, за да се улесни механизираната беритба на плодовете в големите по площ насаждения. През първите 3-4 години се извършват минимални резитби на бадема, а основното оформяне на короната се провежда към 4-тата - 5-ата година. Периодичните резитби на бадема за подмладяване на плододаващата дървесина и за просветляване на короните дават много добри резултати.

Почвената повърхност в бадемовите насаждения е най-добре да се поддържа по системата на черната угар, като се има предвид отглеждането при неполивни условия. Той понася и зачимяване, което по необходимост се налага при отглеждане на бадеми на по-наклонени терени. В тези случаи обаче тревата трябва редовно да се коси и тревната маса да се разхвърля по цялата площ.

Торенето на бадема е едно от основните мероприятия за подобряване на растежа и за повишаване на добивите, като се имат предвид сравнително по-бедните почви, на които се засажда бадемът. Особено голяма е нуждата от азот и калий. Азотното подхранване трябва да се извършва по-рано през пролетта, поради по-ранното настъпване на вегетацията при този овощен вид.

Бадемът (Prunus dulcis) е слабо разпространен овощен вид, както в световен мащаб, така и у нас. Бадемът се отглежда най-много в средиземноморските страни. По-компактни бадемови насаждения в нашата страна са създадени в Черноморския район и в Източните Родопи. Единични дървета има на много места, но плододаването им е нередовно поради ранният им цъфтеж и чувствителността им към много болести.

Ядките на бадема са много богати със сухо вещество, от което най-голям дял заемат мазнините, белтъчините и въглехидратите. В ядките на бадема се съдържат и много други ценни за човешкия организъм вещества. Освен за консумация ядките на бадема се използват за преработка в много направления. За разлика от ореха ядките на бадема може да се съхраняват много по-продължително, без да се разграждат мазнините.

Бадемовите дървета имат доста буен растеж в млада възраст. По-късно растежът затихва и височината на короната достига 6-7 м. Началното плододаване настъпва към 3-тата - 4-тата година, а пълното - към 6-ата - 7-ата. При благоприятни условия плододаването продължава 35-40 години, но дълголетието може да бъде много по-голямо. През периода на пълното плододаване на бадемите добивът е средно около 120 кг плодове от декар.

Поливане

У нас само може да се мечтае за напояване на бадема, но той реагира положително на достатъчна почвена влажност, т.е. на напояване. В Калифорния - водещ район в света по производство на бадемови ядки, напояването на бадемите е един от основните елементи на отглеждането на бадеми. Това в известна степен напояването на бадема променя неблагоприятно букета от вкусови качества, но повишеният обем на продукцията компенсира малките качествени промени във вкуса. Трябва да се отбележи, че е създадено погрешно мнение за много високата сухоустойчивост на бадема. Всъщност, масовото окапване на листата при тежки летни засушавания е биологично приспособление за „самосъхранение”, но то има отрицателно влияние върху обема и качеството на плододобива през следващата вегетация. Бадемът се числи към групата сухоустойчиви растения предимно благодарение на мощната, дълбока и широко разпространена (в радиус 5-6 пъти по-голям от проекцията на короната) коренова система - тя „успява” да намери влага в по-дълбоките хоризонти на почвата. Затова, например, в агроправилата на бадемопроизводството в Тунис и Мароко е възприето необичайно разредено засаждане на дърветата - 1 до 3 на декар. Така се избягва много силната конкуренция за оскъдните водни запаси в подчертано сухите терени.

Като пряко средство за пестене на водните запаси е редовната почвообработка, за да се унищожават конкурентните ползватели - плевелите. Доминира съвременната склонност за радикална борба с плевелите чрез хербициди, но трябва да се знае, че те са нежелателни за бадема, тъй като ядките акумулират остатъчни вредни вещества, вкл. твърде неприятната миризма на някои хербициди.