Родината на бялата акация е Северна Америка. У нас се култивира главно край пътищата и железопътните линии, а също като почвоукрепител.

Тя е разклонено дърво стигащо на височина до 20 м със сивокафява напукана кора. Листата са лекоперести с дръжки, в чиято основа се намират по две шипчета. Цветовете са бели ароматни и са събрани във висящи ръкави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа по няколко тъмнокафяви семена.

Акацията е известна предимно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечение. У нас виреят няколко вида акация - бяла, жълта, японска. Бялата акация е висока до 20 метра, със сиво-кафява напукана кора и широка корона. Цветовете й са бели, събрани във висящи гроздовидни съцветия. Плодът й прилича на сплескан боб. За лечение се използват цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40° С. Така преработената билка има бял или слабо жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.

 

за растението