Будлеята (Buddleia) или летният люляк e род екзотични храсти, които обединяват повече от 100 вида, распространени предимно в тропическите и субтропическите региони на планетата. Не всички видове будлеи обаче се отглеждат в градините: много са редки дори в природата, няко обаче са особено популярни в Европа. Но безусловен лидер по декоративност, разпространение и изобилие от разнообразни сортове остава будлея давидии (B. davidii) - представител на загадъчната флора на Китай.
В природата тя е храст със средни размери или невисоко дръвче (до 5 м) с тънки разклонени клонки. Благодарение на бързия си растеж (до 2 м в година) и големите си (до 25 см) листа, клонките на летния люляк придобиват дъговидна форма. Нежните филизи на това растение не понасят студовете и на практика всяка зима могат да замръзват у нас. Пъпките, разположени на основните клонки, през зимата, благодарение на снежната покривка, обикновено не се повреждат, и през пролетта от тях се развиват млади филизи с красиви листа.
Истинско украшение на будлеята са големите дълги съцветия на края на клонките, които се състоят от множество гъсто разположени дребни цветове. Цъфтящият летен люляк може да се сравни с фонтан. За цветовете са характерни най-различни оттенъци: от лилавото (при природните форми) до бялото, червеното и тъмнопурпурното (при култивираните), но при повечето сортове средата на цвета е жълта. Многочислените цветове излъчват приятен аромат, който се разлива из градината и привлича много пеперуди. Цътфенето започва, когато повечето дървесни видове вече са прецъфтели - през юли - август и продължава до дълбока есен.

 

за растението